Когато Бог създавал е моряка

Когато Бог създавал е моряка,

той нямал нямал нищо под ръка.

Дори и там под Божеята стряха,

за шапката му нямал козерка.

За ръце му сложил две въжета,

за гърди съдран ковашки мях,

за крака му сложил две дървета

и празна бъчва сложил за стомах.

За глава му сложил земен глобус,

дал му глас на морския прибой,

за очи му сложил две звездици

и за сърце му сложил бучка сол.

Веднъж когат морякът си почивал,

от бездните дошла русалчица една.

Тя хубава била и приказно красива,

и морякът веднага се влюбил.

И таз жена тъй приказно красива,

откраднала моряшкото сърце.

Откраднала на дъното го скрила,

далеч далеч от женските ръце.

Затуй сега морето е солено,

защото там на дъното лежи.

Моряшкото сърце от скръб пленено,

за женска обич то сега скърби.