Когато Бог създавал е моряка

Когато Бог създавал е моряка,
той нямал нямал нищо под ръка.
Дори и там под Божеята стряха,
за шапката му нямал козерка.
За ръце му сложил две въжета,
за гърди съдран ковашки мях,
за крака му сложил две дървета
и празна бъчва сложил за стомах.
За глава му сложил земен глобус,
дал му глас на морския прибой,
за очи му сложил две звездици
и за сърце му сложил бучка сол.
Веднъж когат морякът си почивал,
от бездните дошла русалчица една.
Тя хубава била и приказно красива,
и морякът веднага се влюбил.
И таз жена тъй приказно красива,
откраднала моряшкото сърце.
Откраднала на дъното го скрила,
далеч далеч от женските ръце.
Затуй сега морето е солено,
защото там на дъното лежи.
Моряшкото сърце от скръб пленено,
за женска обич то сега скърби.

5 коментара:

Savlena каза...

Привет,Косе и мерси за хубавата морска изненада.Всъщност това е "Песен за моряка"-една трапезна песен-тип стари градски,но с чисто морски "вкус"и може да се чуе на всяко едно моряшко тържество -освещаване на лодка,"морско покръстване" или откриване на риболова.Весели празници!:)

Анонимен каза...

Здравейте баща ми свири на китара тази песен , но искам да намеря оригиналния вариант на песента , може ли някой да ми даде линк към нея или да ми даде някакъв скайп или е-майл да ми я прати ако я има .
Благодаря

Unknown каза...

http://www.akordite.com/index.php?option=com_chordbase&Itemid=26&task=viewSong&song_id=1712
Намерих само това дано ти е от полза

Анонимен каза...

Искам да добавя текста, който аз знам , с малка разлика в словореда … Мисля, че ще Ви хареса…

Когато бог създавал е моряка


Когато Бог създавал е моряка,
той нямал нищо свястно под ръка.
Дори и там под своята божа стряха
за шапката му нямал козирка.

Направил му глава от земен глобус,
И дал му глас на морския прибой.
Направил му очи от две звездици,
а за сърце му сложил бучка сол.

Направил му крака от две дървета
и празна бъчва сложил за стомах .
направил му ръце от две въжета,
а за гърди – съдран ковашки мях.

Веднъж морякът както си почивал,
загледан в безкрайното море,
дошла девойка приказно красива,
дошла русалка с ангелско лице.

И таз девойка приказно красива
откраднала моряшкото сърце…
занесла го, на дъното го скрила
далеч да е от женските ръце…

Затуй сега солено е морето,
Защото там, на дъното лежи
моряшкото сърце, добро, пленено,
с което Бог морякът е дарил…

Unknown каза...

Благодаря за текста

Публикуване на коментар