Когато Бог създавал е моряка

Когато Бог създавал е моряка,
той нямал нямал нищо под ръка.
Дори и там под Божеята стряха,
за шапката му нямал козерка.
За ръце му сложил две въжета,
за гърди съдран ковашки мях,
за крака му сложил две дървета
и празна бъчва сложил за стомах.
За глава му сложил земен глобус,
дал му глас на морския прибой,
за очи му сложил две звездици
и за сърце му сложил бучка сол.
Веднъж когат морякът си почивал,
от бездните дошла русалчица една.
Тя хубава била и приказно красива,
и морякът веднага се влюбил.
И таз жена тъй приказно красива,
откраднала моряшкото сърце.
Откраднала на дъното го скрила,
далеч далеч от женските ръце.
Затуй сега морето е солено,
защото там на дъното лежи.
Моряшкото сърце от скръб пленено,
за женска обич то сега скърби.

5 коментара:

  1. Привет,Косе и мерси за хубавата морска изненада.Всъщност това е "Песен за моряка"-една трапезна песен-тип стари градски,но с чисто морски "вкус"и може да се чуе на всяко едно моряшко тържество -освещаване на лодка,"морско покръстване" или откриване на риболова.Весели празници!:)

    ОтговорИзтриване
  2. Здравейте баща ми свири на китара тази песен , но искам да намеря оригиналния вариант на песента , може ли някой да ми даде линк към нея или да ми даде някакъв скайп или е-майл да ми я прати ако я има .
    Благодаря

    ОтговорИзтриване
  3. http://www.akordite.com/index.php?option=com_chordbase&Itemid=26&task=viewSong&song_id=1712
    Намерих само това дано ти е от полза

    ОтговорИзтриване
  4. Искам да добавя текста, който аз знам , с малка разлика в словореда … Мисля, че ще Ви хареса…

    Когато бог създавал е моряка


    Когато Бог създавал е моряка,
    той нямал нищо свястно под ръка.
    Дори и там под своята божа стряха
    за шапката му нямал козирка.

    Направил му глава от земен глобус,
    И дал му глас на морския прибой.
    Направил му очи от две звездици,
    а за сърце му сложил бучка сол.

    Направил му крака от две дървета
    и празна бъчва сложил за стомах .
    направил му ръце от две въжета,
    а за гърди – съдран ковашки мях.

    Веднъж морякът както си почивал,
    загледан в безкрайното море,
    дошла девойка приказно красива,
    дошла русалка с ангелско лице.

    И таз девойка приказно красива
    откраднала моряшкото сърце…
    занесла го, на дъното го скрила
    далеч да е от женските ръце…

    Затуй сега солено е морето,
    Защото там, на дъното лежи
    моряшкото сърце, добро, пленено,
    с което Бог морякът е дарил…

    ОтговорИзтриване