Първосигнално




Привлечени в различни гравитации,
един от друг ще се отдалечим.
За миг почти докоснахме се с грация.
Видяхме се във рай непостижим.
В проблясъци превръщаха се думите.
Идеите във приливни вълни.
Взривявахме се-метеорно-лумнали.
Мечтаехме се в нежни светлини.
Но има ли любов със разстояния,
обречени отново да растат?
Смаляваме се в бегли очертания,
и седваме съдбовния си път.
Намерихме се някак си изгубени,
по волята на първия сигнал.
Останахме си влюбено-невлюбени
с копнеж незакъсняло-закъснял.
Във космоса на вечната забързаност,
зависими от други,не от нас,
разделя ме се,миг преди обвързване,
във пламъци,в които лъха мраз.

2 коментара:

Анонимен каза...

чудесен стих, препрочитам го за N-ти път, но кой е авторът?

Unknown каза...

Ако знаех името на автора бих го написала,за да прочетем и други стихоове

Публикуване на коментар